Tags:
screen
Web camera bulgaria-морска градина варна web camera-Морска градина (Варна)
Морската градина или Приморския Парк е парк в град Варна, България. Тя е сред символите на града и е обявена за произведение на парковото изкуство. Северно Морската градина или Приморския Парк граничи с парка на Евксиноград[1]. Двата парка имат сравнително еднакви площи по около 820 дка. Разликата между двата парка е, че единия се посещава от около половин милион човека, а другия е само за правителствено ползване и се поддържа много по-добре. В частта си край кв. Бриз Морската градина е застроена с къщи, а в последно време и с жилищни кооперации и тази част е обособена като един от кварталите на Варна. В последните години се проявиха апетити по изкупуване и урбанизиране на крайбрежната част на градината, която представлява сама по себе си природен феномен и придава неподражаем облик на целия Приморски парк на Варна.[2]
До средата на XIX век районът на Морска градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където са погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърля по морския бряг.
През пролетта на 1862 г. с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет нарежда заграждането с плет от храсти десетина декара за общинска градина (белидие бахча). Представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.
След Освобождението, през 1881 г. кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.
Създаване на Морската градина-ок.1920г.
От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях бряст, липа, кестен, ясен и други. През 1899 г. поради "голямата деятелност" на Новак общината му постоява къща край входа на Морската градина до сградата на радио Варна.
На 7 март 1897 г. общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното "Морско казино"). Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център. През 1912-1913 г. са изградени няколко чешми и осветление по алеите. През 1908 г. е решено да се създаде алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи - Христо Ботев, Васил Левски, св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, св. Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.
В най-високата част на възрожденската алея през социализма е построен партиен паметник и създадена алея на загиналите антифашисти. Уникална е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. И днес край пантеона расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов.
През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града — Аквариумът (Морската биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към ССА. През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис-корт и игрище. През 50-те години се създава Музеят на военно-морския флот. Военно-морският музей днес е сред Стоте национални туристически обекта.
На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от кораба "Георги Димитров". В преустроена сграда на армията пък се нанася Природо-научният музей на Варна. През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория. На входа на Морската градина след колонадата е изграден слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед.
До 1990 г. Приморският парк граничи с курорт Дружба (сега Св. св. Константин и Елена) от западна страна на парка на Евксиноград посредством алеи оградени с ливади и паркова трайна растителност. След 1990 г. Приморският парк постепенно стопява границите си до историческото ядро на градината до средата на 20-ти век поради трансформацията на държавна собственост в частна и множеството застроявания.[3],[4] По това време Варненският зоопарк е в центъра на Морската градина[5], сега ограничава северният ѝ край.
Забележителности, обекти и алеи[редактиране | edit source]
Web camera bulgaria-морска градина варна web camera-Морска градина (Варна)
Морската градина или Приморския Парк е парк в град Варна, България. Тя е сред символите на града и е обявена за произведение на парковото изкуство. Северно Морската градина или Приморския Парк граничи с парка на Евксиноград[1]. Двата парка имат сравнително еднакви площи по около 820 дка. Разликата между двата парка е, че единия се посещава от около половин милион човека, а другия е само за правителствено ползване и се поддържа много по-добре. В частта си край кв. Бриз Морската градина е застроена с къщи, а в последно време и с жилищни кооперации и тази част е обособена като един от кварталите на Варна. В последните години се проявиха апетити по изкупуване и урбанизиране на крайбрежната част на градината, която представлява сама по себе си природен феномен и придава неподражаем облик на целия Приморски парк на Варна.[2]
До средата на XIX век районът на Морска градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където са погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърля по морския бряг.
През пролетта на 1862 г. с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет нарежда заграждането с плет от храсти десетина декара за общинска градина (белидие бахча). Представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.
След Освобождението, през 1881 г. кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.
Морската градина, ботаническият парк в Балчик и ботаническата градина край Св. св. Константин и Елена са единствените изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България. Уникалността на варненската морска градина идва от нейното естествено продължение към плажа и морето и плавното преливане на парковия с морския ландшафт. Огромно също е значението на морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се и урбанизиращ се град. В момента на един варненец се пада по-малко от 1 кв. м зелена площ, докато през 1940 г., когато Варна е била добре озеленена, е имало по 14 кв. м. паркови и озеленени площи.
В Морската градина има множество културни и природни забележителности, сред които най-посещавани са:
Алеи, паметници и фонтани:
Алея Първа/крайбрежна алея/
Алея на олимпийските спортове прославили Варна/панорамна алея/
Алея на Възраждането/паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Отец Паисий, Митрополит Симеон, Васил Априлов, Хаджи Димиър, Петър Берон, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Бенковски, Георги С. Раковски, Гоце Делчев, Захари Стоянов и Пейо Яворов/
Алея на космонавтите/паметници и дървета, засадени от П. И. Беляев, Г.Т.Береговой, Алексей.А.Леонов, Валентина В.Терешкова, Валерий Ф.Биковски, А.Г.Николаев, А.С.Елисеев, П.Р.Попович, А.А.Губарев, Н.Н.Рукавишников, Юрий Гагарин, Георги Иванов, Александър Александров, Г.С.Титов/
Алея "Паметни за България места"/плочи с пръст от паметни места в Сливен, Връх Шипка, Дряновски манастир, Карлово, Велики Преслав, Банско, Бяла черква, Шумен, Бяла, Русе, Свищов, с.Вардим (Свищовско), Козлодуй, Връх Вола, Плевен, Солун, Зографски манастир, Света гора-Атон, Плиска, Велико Търново, Оборище, Калофер и Сопот/
Паметник на Антон Новак
Паметник на Иван Вазов
Паметник на Николай Коперник
Паметник на граничаря
Паметник на украинските войни
Паметникът на мичман Гаврил Порфирович Красюк
Арменски паметник
Арка-паметник "1700 години от приемане на християнството в Армения"
Пантеонът(Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923-1944 г.)
Слънчевия часовник
Фонтан "Жабките"
Фонтанът на сирените
Ротондата в езерото с лодките
Скулптурата с драконите/пред Плувен комплекс "Приморски"/
Специализирани места за отдих, разходки и развлечения:
Зоологическата градина
Аквариумът
Делфинариумът
Терариумът
Алпинеумът
Детски кът
Сцени на открито:
Летният театър
Сцена "Раковина"
Сцена "Амфитеатър"
Музеи и институции:
Военно-морски музей - включен в Стоте национални туристически обекта
Варненски природонаучен музей
Варненската обсерватория с планетариум(Народна астрономическа обсерватория и планетариум "Николай Коперник")
Институт по метеорология и хидрология-филиал Варна към БАН
Радио Варна
Центърът за деца със специални нужди "Карин Дом"
Спорт и забавления:
ОСК "Приморски парт"/1 футболно, 1 волейболно игрище; няколко тенис корта/
Плувен комплекс "Приморски"/2 открити, 1 закрит(в строеж)[6] басейн; фитнес&спа център/
Trinity center/1 футболно, 1 волейболно, 1 баскетболно, 1 хандбално игрище; игрища за бадмингтон и футзал; 1 тенис корт; зала за фехтовка/
Атракционният парк "Детски кът"
Хидропарк/на 3-та буна/
Бобслеят
Увеселителен парк "Детски кът", атракции, забавление за деца от 2 до 16 годишна възраст
В Морската градина има изградени множество заведения и дискотеки, езеро с водни колелета, водни пързалки и други увеселителни съоръжения.
Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта на 2 май 2012 г. излиза с официалната конктатация: „Морската градина на Варна е на път да изчезне, погълната от вълна нови строежи...Градината, която е паметник на парковото изкуство и е публична държавна собственост, е залята от все по-нови и нови строителни петна, изникващи на пръв поглед от нищото. Строи се навсякъде, без оглед на нравственост, законност и норми. Алеите са непроходими, на места движението е обърнато наопаки, навсякъде са паркирани джипове, багери и камиони, издигат се огради, строят се масивни сгради, изсичат се дървета...В Морската градина, наистина се строи безогледно пред очите на власт и на данъкоплатци....Огромни немски овчарки и ротвайлери охраняват загадъчната частна собственост насред градината. На места има и охрана. Секат се безотговорно дървета, сред които и редки, защитени от закона видове.“[7]
В друга статия „Варна в плен на талибаните – 2012 г.“ на същия портал друг автор констатира:„Може ли шайката необразовани и нагли партийни талибани, ..., сврени в тъмната дупка наречена Община Варна, обмислящи поредната разруха над икономиката, културното наследство и облика на града, да създадат нещо градивно? Силно се съмнявам!...Повдига се въпросът какво вършат варненските 1300 общинари наредени на софра от 15 000 000 лв. на година? “[8]
През последните години се очерта тенденция на постоянно изсичане на дърветата без засаждане на нови, което доведе до оголване на големи зелени площи, които през лятото се отъпкват, без да се поддържа ниската тревна растителност в изрядност. Прекъсната е и практиката по оросяването на тревните площи в горещите дни на годината, което намалява филтриращите възможности на зелената маса до минимум. Прекомерното увеличаване на атракционите, както и засилените строежи през последните години нанесоха непоправими щети върху функционалните възможности и външния вид на парка. Корпоративни интереси доведоха до изкупуване от частни фирми на площите около ската, като държавни средства се пренасочват към укрепване на свличащите се пясъчници, където се изграждат частни строежи, вместо тези средства да се вложат в общото брегово укрепване в подводната част на морския плаж, където динамичните процеси и въздействието на морето върху сушата са най-активни, а резултатът от брегоукрепването ще е най-ефективен. Поради неовладяната корупция в местната общинска администразия и парламент над 150 декара от Морската градина на Варна са разпродадени за бизнес сгради [9]. Правилната държавна политика по брегоукрепването може да доведе до значително увеличаване на плажовата ивица с няколко стотин метра навътре в морето, а от там и до значително увеличаване на площта и функционалността на приморския парк като цяло.
Проблемът с озеленяването на морската градина рефлектира върху екологичното състояние на целия град. Докато през 1940 г. на един жител са се падали по 14 кв.м. зелена площ, сега се пада под един квадратен метър в условията на утежнен транспортен трафик допълнително замърсяващ атмосферата. От друга страна ерозията на брега и плачевното състояние на плажната ивица през последните години нанасят непоправими щети на туристическата индустрия в региона.
На 15 юни 2009 г. областният управител на Варна Христо Контров продава 118 дка в Морската градина на „Холдинг Варна“, на цена около 50 евро на кв.м. Това става, след като неправомерно Службата по геодезия, картография и кадастър във Варна изключва Алея първа като част от Морската градина и земята от непродаваема изключителна държавна собственост е преактувана в частна държавна собственост и преотстъпена на ТИМ.[10] В средата на май 2010 г. главният архитект на Варна Петър Йорданов подписва разрешение за пет сгради в северната част на крайбрежната зона във Варна, част от проекта "Алея първа" на "Холдинг Варна" АД. В „Холдинг Варна“ един от големите акционери е и собственикът на „Химимпорт“ - „Химимпорт инвест“. Строителните разрешения са издадени на база предварителен проект и протокол от заседание на експертния съвет по устройство на територията към общината. Строителните разрешения са издадени на „Холдинг Варна“ - част от варненската икономическа група около „Химимпорт“, след предварително съгласуване на строителните работи с министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. [11]
Въпреки многото граждански протести, държавните и общински власти продължават да деактуват държавна земя, като я разпродават на безценица на близки до властта икономически групировки.[12] През 2012 г. гражданството на Варна провежда серия от инициативи, акции и протести срещу корупцията във властта, в защита на Морската градина във Варна.[13], [14], [15], [16], [17] С решение на Министерският съвет Морската градина през април 2012 г. става общинска собственост. Години преди реалното придобиване на собствеността, местната власт целенасочено одобрява серия от строежи в морския парк. На 28 март 2012 г. Общинският Съвет с решение одобрява съгласуване на специфични правила и нормативи към Общия Устройствен План на гр. Варна и Община Варна с което позволява строителство в Морската градина.[18]
На 4 юли по време на 10-тото заседание на Общински съвет Варна, в чиито дневен ред е и точка за приемане на Общия устройствен план на Варна, Иван Портних, председател на ГЕРБ-Варна и общински съветник, заявява, че след консултации с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министър-председателя Бойко Борисов е взето решение ГЕРБ да подкрепи ОУП, но след въвеждане на пълна забрана за строителство в Морската градина и след Шокъровия канал. Борислав Гуцанов пък поиска Министерството на културата да обяви за паметник на културата и втората част на парка - до пътя за Алея Първа. След няколко часа обсъждане и множество предложения Шокъров канал- алеята "Далас" (завоя за Почивка) се фиксира като зелена площ. В нея отпадат обособените устройствени зони за обществено обслужване, което означава тотална забрана на новото строителство. Решението се прие с 46 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се". Гражданите в залата бурно аплодират решението на съветниците.
Морската градина е държавна собственост, но от години за почистването, стопанисването и реда на цялата територията на градината се грижи Община Варна. Това коства на общинския бюджет най-малко милион и половина лева. На 3 февруари 2010 година всички права за разпореждане са прехвърлени на областния управител Данчо Симеонов. До преди това разрешителните се издаваха от Община Варна и наемите влизаха в бюджета на града. През февруари 2010 Борислав Гуцанов, председател на БСП-Варна и председател на общинския съвет започва инициатива за промяна на собствеността на Морската градина на Варна от държавна в публична общинска собственост като внася предложения към Общински съвет-Варна. Прехвърлянето на собствеността може да стане с подаването на молба към Министерски съвет. Общината не се отказва от поддържането на парка. На пресконференция кметът на града Кирил Йорданов обявява, че общината ще определя схемата, местоположението и броя на търговските обекти, а областна администрация ще определя наемателите и прибира наемът на обектите над 3 квадратни метра. На 18 февруари 2010 година при посещение на министър-председателят Бойко Борисов е обявено, че Морската градина и Аспарухов парк ще станат общинска собственост. На свое заседание през март 2010 г Общински съвет-Варна решава историческото ядро на парка да стане общинска собственост. През август 2011 година правителството решава да започне процедура за безвъзмездно предоставяне на имоти – изключителна и публична държавна собственост, на Община Варна. На 4 август кметът на Варна Кирил Йорданов се отказва да претендира пред държавата за деактуване на историческата част на Морската градина от изключителна държавна в публична общинска собственост. На 11 август Общински съвет-Варна се разграничава от позицията на кмета, която той представавя наскоро, че общината не искала собственост върху парковете.
На 28 март 2012 г решава, че Варненската община ще стопанисва така нареченото историческо ядро на Морската градина от 550 декара[19], което е паметник на градинското и парковото изкуство. В историческото ядро строителството ще е забранено. Извън него стоежите трябва да отговарят на изискванията за строителство в паркова среда с минимални показатели на застрояване. Според Акт №40 за държавна собственост от 18 март 1997 г., съставен от Министерсво на финансите в историческото ядро на Морската градина са включени и 118-те декара на варненския бряг продадени на „Холдинг Варна“ през 2009 г.[20] На 26 април 2012 г. областният управител Данчо Симеонов с договор прехвърля управлението на историческото ядро на морската градина на Община Варна, като в договора се споменават само 442 декара.[21]-camera-kamera-sofia-bulgaria.
Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-of Webcam - Weather - All webcams in Balgariya.Kamera live Live WebCam Camera bulgaria chamber live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.
