Tags:
screen
Kamera bulgaria-WEB CAMERA BULGARİA ONLİNE LİVE Уеб камера от live bulgaria online camera cambord web kamera-Гостоприемница 'Мотен' (1840 м. н.в.) се намира на 100 метра от хижа 'Алеко' по посока ски пистата 'Витошко лале'. Разполага с 50 седящи места, леглова база с две тройни и три двойни стаи с възможност за допълнителни легла, Wi-Fi, сателитна телевизия и подбрано меню от кухнята на 'Феймъс Фууд' Кетъринг. Гостоприемница 'Мотен' е на 21 км. от центъра на София. Базата на Планинска Спасителна Служба (ПСС) за район Витоша се намира зад хижа 'Алеко', в отделна масивна сграда. До района се достига по 15 км. павирано шосе от село Драгалевци, както и със кабинковата въжена линия 'Симеоново - Алеко'. Връх Черни връх е на 2 часа пеш по маркирана пътека, а местността 'Златни мостове' на 3.5 часа пеш по маркирани пътеки, като се минава край десетки хижи. Разни: Гостоприемница 'Мотен', Парк Витоша планина, телефон 088 886 6836, Guest House 'Moten' Vitosha mountain. Витоша България, Vitosha Bulgaria, уеб камера камери веб veb ueb kamera kameri web cam camera cams webcambg webcam bg webcams webcamera webcameri webkameri, времето weather vremeto wremeto, онлайн online onlain, на живо live лайв jivo, безплатно свободно free, дали вали dalivali, днес в момента dnes v momenta, бг еу ком bg eu com, сателитни снимки satellite images snimki, видео видеонаблюдение video surveillance, интернет Internet IP, прогноза forecast-Времето на Витоша - уеб камери от ски пистата Лалето ..Времето в Витоша, Времето в България, Времето в Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното и било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток.
Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието, като границите ѝ са следните:
на север и североизток — Софийската котловина
на запад — Пернишката котловина
на юг — северозападната част (Палакария) на Самоковската котловина
на северозапад — Владайската седловина (860 м) я свързва планината Люлин
на изток — седловината Ярема (1290 м) я свързва с планината Плана, а Панчаревският пролом на река Искър я отделя от Лозенска планина (част от Ихтиманска Средна гора)
на югозапад — седловината Бука преслап я свързва с планината Верила
Формата на Витоша е почти кръгла с диаметър 20-25 км с площ от 278 км2 и средна надморска височина от 1500 м. Най-високата ѝ точка е връх Черни връх (2290 м). По една или друга причина тази височина е станала популярна в географската литература и географските карти на България, като истинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и дребномащабни топографски карти е -По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията ѝ могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.
Витоша е изградена от мощен монцонитов (сиенитов) плутон в ядрото на планината, вместен всред горнокредни вулканити — андезити, андезитови брекчи, туфи, туфити, върху които на места по сеферната периферия лежат терциерни конгломерати и пясъчници. В северното ѝ подножие са отложени плиоценски езерни утайки, припокрити от алувиално-пролувиални наслаги с кватернерна възраст. Самата планина се образува през неогена и кватернера в резултат на тектонско издигане по по-горе цитираните разломи и разседи, разположени по периферията ѝ. По някои от тези все още активни разседи бликат минерални извори — Панчарево, Железница, Рударци и Княжево. Карстовите извори има в южната ѝ част, като най-известен е Живата вода в местността „Врелото“, над Боснек.
Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на факта, че Витоша е сравнително млада планина. За по-лесно описание планината се разделя на четири основни части, като линиите на деление и на четирите започват от Черни връх и свършват в подножието на планината.
През кватернера билните части на планината попадат в пояса на периглациалния климат и тогава се образуват характерните за нея каменните реки (често неправилно наричани морени поради визуалното си сходство с тях), снежници, каменни сипеи и свлачища. Каменните реки представляват големи струпвания на заоблени скални блокове, получили са се вследствие на течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните ръбове. Те представляват основна туристическа дестинация в планината.
Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкият карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми във Витоша. Площта му е около 30 km2 и почти целият е включен в парк Витоша.-Климат и води[редактиране | edit source]
Климатът на Витоша е типично планински с голяма валежна сума 1250 mm/m2. В най-ниските ѝ части годишното количество на валежите достига 700 mm/m2, а в по-високите тази стойност надминава 1000 mm. На Черни връх валежите са 1050 mm. Твърдите валежи от сняг и град представляват над 50% от общото количество на годишните валежи. Средната януарска температура за планината е -4°С, а на Черни връх е -8°С. Летните температури също не са особено високи. Средната юлска температура е 13°С, а на Черни връх 8°С. Абсолютната максимална температура на Черни връх е +24°С, а абсолютната минимална е -27,4°С. Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширни ветровали. По билото на Витоша средната годишна скорост на вятъра е над 10 m/s. Общото време на слънчевото греене е сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400 h, а за Черни връх то е по-малко от 2000 h.
Поточе в местността Златните мостове
Река Бистрица над Панчарево
Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море. Другите, по-малки реки, образуващи дълбоки долини са Бистришка, Железнишка, Палакария, Матница, Владайска, Перловска (Боянска), Драгалевска и др. Всички те принадлежат към басейна на река Искър. На територията на Витоша има и 6 подземни реки, в галериите на пещера Духлата, край село Боснек.-От няколко години се забелязва ново естествено възобновяване на гората. Пример в това отношение е местността около връх Венеца (източно от вр. Белчова скала), сред която растат млади 4-5 годишни дръвчета от бял бор (към пролетта на 2007 г.), залесили се от близката изкуствено засадена стара борова гора. По просторния и дълъг южен склон между вр. Ярловски купен и р. Палакария също естествено са се залесили млади иглолистни дръвчета, стигащи до около 1800 m надморско равнище. Подобно е положението и на други места из планината. В ниския и средния пояс се среща брекината, което се смята за критерий, че това е автентична старорасла гора.
Алпийски пояс[редактиране | edit source]
Въпреки голямата надморска височина на планината, във Витоша липсва реален алпийски растителен пояс. Това донякъде се дължи на откриването на площи и създаването на обширни пасища, при което е заличена характерната растителност. В най-високите части съществуват съобщества, изградени от растения, характерни за алпийския растителен пояс, но те са само отделни групи и не образуват цяла система. Основен представител на растенията, характерни за този пояс, е планинската гъжва. Във Витоша това растение се среща и в по-ниските части на планината, въпреки че там не е толкова разпространено.
Шипков храст край х. Есперанто
Субалпийски пояс[редактиране | edit source]
Субалпийският растителен пояс е сравнително обширен и добре обособен. За него са характерни храстовата растителност и отделните иглолистни дървета, както и отделни площи, покрити с тревна растителност. В най-горните части на този пояс се срещат клек и обикновен смърч, като смърчът е представен само от отделни дървета. Клекът не заема толкова обширни територии, колкото е заемал в миналото, но все пак е едно от характерните за по-високите части растение. Най-разпространен е в районите над хижа Алеко и в резерват Бистришко бранище.
На местата, където в миналото е растял клек, вторично са се образували групи от сибирска хвойна. Освен това в субалпийския пояс се срещат храстовите видове черна боровинка, връшняк, синя боровинка. На отделни места може да се види и мечо грозде. В субалпийския, както и в алпийския растителен пояс, тревните видове са представени най-вече от власатка, полевица и др.
Иглолистен пояс[редактиране | edit source]
Най-обширен за планината и заемащ най-голяма територия от природния парк е иглолистният растителен пояс. В по-високите му части горите са изградени от смърч и с понижаване на надморската височина започват да се смесват с бял бор, бяла мура, ела и други, а в най-ниските райони — с бук и бреза. Границата със субалпийския пояс се намира по-ниско от обичайната надморска височина. Това се дължи на изкуственото увеличаване на пасищните територии. На малко места могат да се наблюдават по-големи групи от бял бор или малки гори от този вид. Могат да се наблюдават и групи от бяла мура, но разпространението на този вид е сравнително ограничено. Бялата мура е реликтен вид и балкански ендемит, поради което се правят много опити да бъде разширен ареала ѝ. Растителните видове в тази част на парка се допълват от храстите къпина, малина и синя боровинка. Тревната растителност не е силно развита, но се срещат ендемичните видове средна пирола и българска горчивка.
Черен бъз край местността Копитото
Среднопланински пояс[редактиране | edit source]
В най-горните части на този пояс преобладават смесени гори от смърч, бял бор, бук и дъб. В пояса освен това се срещат и габър, бреза, трепетлика, явор, ясен, липа и други. Най-разпространени са буковите гори, които на места се заемат височина от над 500 m. Тези гори са едни от най-запазените и неповлияни от човешка намеса. Буковите дървета имат сравнително висока средна възраст, а на места са останали вековни букови гори, покриващи големи територии.
По поречията на реките и по местата, разположени в непосредствена близост до водни басейни, се срещат групи и отделни дървета от планинска върба и елша. Най-ниските части на пояса са покрити от бреза и леска, както и от множество храсти. Това е така, защото голяма част от тези територии са били превърнати в сечища и са унищожени характерните горски растения.
Нископланински пояс[редактиране | edit source]
Този пояс обхваща териториите между 1000 и 1400 m н.в. Основни представители на растителния свят в пояса са дъбовете и буковете, но в отделни части се срещат и групи от някои иглолистни дървесни видове, характерни за по-голяма надморска височина. На места обширните дъбови гори са примесени с дървета от явор, трепетлика, клен и др.
В някои райони се наблюдава постепенна естествена замяна на бук с габър, като първият вид постепенно бива изместен от втория. В тези по-ниски части на планината започва да се наблюдава голямо разнообразие на цъфтящи тревисти растения.
Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.
web camera-camera live-online-live-weather-kamera-web camera live-stream-football-baseball.
Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-of Webcam - Weather - All webcams in Balgariya.Kamera live Live WebCam Camera bulgaria chamber live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.
