Tags:
screen
Уеб камера от Златоград - център
©® 2014 БЪЛГАРИЯ УЕБ КАМЕРИ ВРЕМЕТО ДНЕС НА
Webcam: Уеб Камера от ЗЛАТОГРАД | Web Cam Zlatograd
Времето в Златоград - България, Етнографския ... - Уеб ка
Блог за всичко полезно: Уеб Камера от ЗЛАТОГРАД We
Всички уеб камери в България :: Вижте уеб камерите ...
Камера на живо от Златоград - Live Web Cam Zlatograd
Община Златоград — Уикипедия
darıdere köyü bulgaristan
Община Златоград е южна община в Република България, намираща се на около 300 км от столицата - София и на около 70 км от международния курортен комплекс Пампорово. През 2009 година бе открит ГКПП Златоград-Термес, с които разстоянието до Бяло море и гръцкият Ксанти се скъсява значително.
Административният център е град Златоград, най-южният български град. Надморската височина на общината е от 385 до 1118 м, а град Златоград е най-ниско разположеното населено място в нея - 420-550 м. Релефът е планински, като на места рязко се променя - редуват се стръмни склонове и дълбоки долини. През територията на Община Златоград преминава р. Върбица с обща дължина 98,1 км и с водосборна площ 1202,8 кв. км. Тя води началото си от вливането на реките Малка река и Голяма река в центъра на гр. Златоград.
Други характеристики на общината: два язовира - язовир "Златоград" и микроязовир "Хасидере", находища на оловно-цинково руда с високо съдържание на рудата (60% олово и 30% цинк), както и геотермалното находище на гореща минерална вода в Ерморечието.
Местоположение[редактиране | edit source]
Златоград се намира в южната част на Родопите в долината на река Върбица. Градът е на около 300 km югоизточно от София, на 60 km от областния град Смолян и на 6 km северно от граничния пункт ГКПП Златоград - Термес, през който се стига до гръцкия гр. Ксанти.
Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община - от 420 до 550 метра.
Климат[редактиране | edit source]
В климатично отношение районът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район.
Средногодишната температура на въздуха е 10,8ºС с максимум през юли 20,6ºС и минимум през януари —0,8ºС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1ºС и 4,9ºС, като средномесечната максимална е през август (28,9ºС), а средномесечната минимална през януари (-3,9ºС).
Средногодишните валежи достигат до 1000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с не малкия водосборен басейн на река Върбица (Сюютлийка - Зла река) са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути. Върбица е с най-голям модул на оттока в България.
Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември — 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха — равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.
История[редактиране | edit source]
В Исторически бележник, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово[1]. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере.[2] Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помаци и 200 българи.[3]
Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите — „Успение Богородично“ — построена през 1834 година, сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от родопското Възраждане — „Златоградски писмовник“ (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.
В близост до Златоград на 15 януари 2010 е открит ГКПП Златоград - Термес, осигуряващ връзка на България с Гърция и Егейско море.
Население[редактиране | edit source]
Брой и характеристика[редактиране | edit source]
Wiki letter w.svg Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Религии[редактиране | edit source]
Църквата „Св. Георги“ в Златоград
Основните религии, изповядвани в Златоград, са православното християнство и ислямът. Съжителството между двете религиозни общности често е давано като еталон за съвременна религиозна толерантност. Има две църкви — „Св. Георги“, в чийто двор е и Взаимното училище и църква, построена по време на османското владичество в България — „Успение Богородично“. Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена — на един от високите и централни хълмове в града. В града има и една действаща джамия. В момента се строи нова, втора джамия за нуждите на мюсюлманите в града. На мястото на днешния пазар в града се е намирала голяма джамия, която е била средищно място на мюсюлманите от околията в петъчен ден. Била е обявена за архитектурен и културен паметник, но е разрушена от идеологията на комунизма.
Говор[редактиране | edit source]
Основна статия: Златоградски говор
Златоградският говор е български диалект, явяващ се като преход между родопските и източните рупски говори. Говори се предимно в района на Златоград. Отличава се от околните говори, като в златоградския липсва преглас на а след мека съгласна и мека сричка: жàби, чàши.
Политика[редактиране | edit source]
Кмет[редактиране | edit source]
На местните избори на 30 октомври 2011 година кандидатът на партия ГЕРБ Мирослав Янчев спечели на втори тур с 50,26 на сто от гласоподавателите. Втори с 49,74 на сто остава кандидатът на коалиция „Заедно за Община Златоград“ Младен Чаушев.[4]
Общински съвет[редактиране | edit source]
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Златоград е съставено от градоначалник и общински съвет от 17 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 63,3%, е следното:
Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.
Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-of Webcam - Weather - All webcams in Balgariya.Kamera live Live WebCam Camera bulgaria chamber live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.Webcam-web camera-camera-kamera-weather-live-online-stream-Уеб камера от - Времето в - Всички уеб камери в България.Камера на живо от Live WebCam Camera bulgaria камера от live bulgaria online camera cambord web kamera camera bulgaria.
